Градът ще бъде разгледан и анализиран като организъм, въплъщаващ архитектурни аспекти. В съвременния град връзката между човек и природа често е сведена до минимум. При повърхностно или агресивно планиране природата се редуцира до визуален декор — до гледка, а не до среда. Тя губи способността си да бъде пространство за продължителен престой, за здравословен живот, за формиране на чувствителност, мислене, принадлежност, аспекти от различен времеви и идеен мащаб и едновременна принадлежност към българското недвижимо културно наследство, към отличителната архитектура на Българското Черноморие и към глобалното съвремие, движено от мултидисциплинарни, екологични, технологични и социални практики.

Колкото повече се отдалечаваме от природната среда, толкова повече губим интуитивните и интелектуалните знания за това как да организираме света си спрямо нея — загуба, която засяга не само качеството на пространството, но и всички аспекти на човешкото развитие, а с времето този модел се превръща в саморазрушителен подход — както за градската среда, така и за обществото.